Учениците от ОУ "Христо Ботев", гр. Бургас, кв. Ветрен отново доказаха, че талантът, любовта към родината и творческото вдъхновение вървят ръка за ръка! В X Национален конкурс за рисунка и литературна творба "147 години от Освобождението на България от Османско робство", организиран от Община Бургас, Народно читалище "Фар - 1946" и ПГЧЕ "Васил Левски", нашите ученици блеснаха със своите творби!
🏅 В раздел "Рисунка" Ивалина Маври Калчева от I клас завоюва II място със своята впечатляваща творба "Посрещане на руските войни и на българските опълченци".
🏅 В раздел "Литература" Мариян Делянов Делев от IV клас спечели Специална награда със своя вдъхновяващ разказ "Завръщане".
👏 Поздравяваме талантливите ни ученици и техните всеотдайни ръководители – г-жа Т. Попова и г-жа Ж. Тодорова, които с любов и търпение вдъхновяват младите творци!
Горди сме с таланта и родолюбието на нашите ученици! 🇧🇬
❤️ Пазим историята, творим бъдещето и прославяме България!
Завръщане
Снегът покриваше планината като бяла пелена, а
студеният вятър виеше сред голите клони на дърветата.
Шипка бе видяла толкова болка,
толкова героизъм, че самите ѝ скали сякаш помнеха писъците, тътена на оръдията
и шепота на падналите воини.
Но днес, тук цареше тишина,
нарушавана само от далечния екот на победата.
Малката Мария стоеше до прозореца в скромната
си къщурка. Очите ѝ, големи и дълбоки като нощното небе, бяха вперени в
далечината. Баща ѝ беше заминал заедно с останалите мъже от селото – тръгнаха с
вяра, че ще защитят родната земя. Но оттогава, бяха минали седмици…
Майка ѝ стоеше до огнището,
загърната в старата си вълнена забрадка, и редеше тихи молитви. Трепкащият
пламък хвърляше сенки по стените, а тишината в стаята тежеше като олово. Всяка
вечер беше една и съща – Мария стоеше до прозореца, с малките си ръчички,
притиснати към студеното стъкло, и чакаше.
Вятърът навън свистеше, но в него
се долавяше нещо ново – нещо различно. В селото се чуваха далечни гласове,
викове, но този път те не носеха ужас, а надежда. Мария задържа дъха си и се
вслуша.
Тогава го видя!
Фигурата му бе измършавяла,
раменете – обременени от битки и мъка. Но походката – все така твърда, все така
позната. Той се движеше бавно по заснежената пътека, с разкъсано палто и
уморени очи, но с несломим дух.
– Татко! – извика Мария и хукна навън, босонога по снега.
Баща ѝ се спря, погледът му
омекна, а очите му се напълниха със сълзи. Коленичи и разтвори ръцете си, в
които Мария се хвърли с цялата сила на детското си сърце.
– Свободни сме, дъще... свободни сме! – прошепна той.
Небето над тях бе все така
ледено, снегът все така студен, но сърцата на хората горяха с пламъка на
победата.
България беше свободна!
